Целта бяха 30 дни с по един текст, който да не е отбиване на номера. В повечето дни това се случваше естествено, защото когато подкараш нещо, то сякаш си върви само.

В други дни обаче се случваше нещо познато. В главата си написвах текста, за който обаче цял ден не намирах време. Това е историята на повечето ми недоспиване в последната седмица.

Някои други дни обаче бяха напълно променени от този приоритет. План за среща - отменен. Приятен разговор за нещата от живота - прекратен. Сякаш безкрайно желание за отпускане - унищожено от амбицията да не се проваля.

В трети дни дописвах текста, докато правех жалки опити да бъда с други хора. Някакво фалшиво усещане за магическата способност да съм на две места едновременно. Без да отбивам номера. Ха!

После дойде денят, в който имах настинка. Въпреки настинката отидох на конференцията за популярна наука. С два часа закъснение. После се почувствах достатъчно добре, че да си спазя уговорката за нърдска вечер. Хора, разговори, случки - това беше приоритетът на този ден.

В него написах два текста в главата си. Не написах нито един в бялото поле на този блог. И се питам - провалих ли се?