Около два часа след като започна 2022 г. бях в едно от най-лошите емоционални състояния в живота си. Не мога да кажа, че бях стигнал някакво генерално дъно, по-скоро беше конкретен момент на гмуркане, но той ще си остане незабравим. Хубавото на дъното е, че дава стабилна основа, от която да се оттласнеш и усещането ми днес е, че някак постигнах точно това.
Тази година направих немалко неща, които бяха връщане назад. Отново работих в редакцията на печатно списание, отново изхарчих повечето си пари, за да пътувам по фестивали, отново излизам на бар или клуб почти всяка седмица, отново почти винаги нося книга в себе си. Най-вече отново се чувствам жив и способен да правя неща, които приемам като големи.
По някакъв начин ранните ми 30 са като ранните ми 20, но с натрупания опит и акъл, които правят преживяването феноменално по-добро. Някаква версия на онази мечта да се върнеш в гимназията, но със сегашния си акъл и знания. И с по-добър бюджет.
Старите неща обаче се оказаха и много различни. Печатното издание е Forbes, където за първи път фокусът ми не са потребителските технологии сами по себе си, а бизнесът, включително и такъв, който не е технологичен. Това се оказа достатъчно различно и предизвикателно, че да почувствам вълнение и любопитство към работата си, които не бях усещал отдавна. Пътуванията и нощният живот са по-разнообразни, както откъм места, така и откъм хора, музика и преживявания, с които се сблъсквам. От гей клубове в Берлин, през градинско парти в Букурещ, до рейвове в зачукани локации в София, нощният ми живот ме срещна с хора и преживявания, за които подозирах, но не познавах от първо лице. И е супер.
Тази година имаше и съвършено нови неща, които са не по-малко важни и мисля че ще оттекват в следващите години. Едно от най-хубавите решения, които съм взимал, и една от изпълнените ми новогодишни цели за 2022, е да започна да ходя на терапия. Никога не съм имал непреодолими проблеми с психичното си здраве, но в деветте месеца, в които работя с терапевт открих неща, за които не бях подозирал. От нездравословните механизми за справяне с трудности, които ми пречат да се справям с трудностите, през модели на поведение, с които се саботирам, до факта, че може би никога в живота си не съм изпитвал истинско уважение към себе си, уроците бяха много. Истината е, че в това пътешествие се чувствам сякаш току-що съм тръгнал, така че работата ще продължи. Все пак това е нещо, което препоръчвам на абсолютно всеки човек.
Другата изпълнена цел е планирано пътуване до екзотична дестинация в рамките на тази зима. За това ще разказвам повече по-нататък, но да речем, че целта е меко казано преизпълнена. Това компенсира отказването ми от идеята да си купя кола, с която да обикалям поне Балканите, ако не и отвъд. Това е идея, която беше убита от икономическата реалност, в която живеем днес.
Може би най-неясният аспект в живота ми и тази година е любовният живот. Лошото е, че имах още няколко неуспешни опита за по-сериозни връзки, но да речем, че с това съм свикнал. Хубавото е, че някои от пагубните модели, които движеха любовния ми живот досега, изглежда са в миналото и усещането ми е много по-здравословно, от когато и да е преди.
Най-хубавият аспект пък се оказа спортът. В края на лятото успях да си докарам брутална травма, с която за първи път усетих болка, от която да не мога да мърдам и дори да издам звук. За щастие причината беше спазмирал мускул, който се подобри много бързо и само с масажи и физиотерапия. Все пак това ми даде ново познание за функционирането на тялото ми, както и нови елементи в грижата за него. Накратко - повече разтягане, по-редовно ходене на масаж и често ходене на сауна.
Въпреки тази травма обаче за първи път мога да кажа, че спортът е част от начина ми на живот. Нямах пътуване за повече от два-три дни, на което да не съм спортувал и това не е било самоцелно или натоварващо. В последните месеци спортувам по 5-6 пъти седмично и това също е просто част от ежедневието, а не източник на напрежение. Даже напротив, спокойствието, което ми носи е несравнимо с почти нищо друго. Резултатите откъм възможности и визия са чудесни и помагат, както на самочувствието ми, така и на любовния живот и генералното ми усещане, че в товя тяло ми е добре. Дори когато боли ужасно нетърпимо.
Заради всичко това и на фона на турбуленциите, които белязаха тази година на глобално ниво, 2022 е една от най-неочаквано чудесните години в живота ми. Погледната от сега, 2023 може би няма да ѝ отстъпва. Очаква ме едно от най-вълнуващите и може би най-плашещи предизвикателства, които съм си поставял в живота. Сред плановете има още жива музика, срещи с любими хора на хубави места и запомнящи се партита. За щастие има и достатъчно неизвестни, които се надявам да запълня предимно с хубави неща.
За нея си взимам някои важни уроци от 2022, които може да прозвучат наивно и очевидно, но са ми важни. На първо място е това, че има неща, които знам, че ми носят позитивни емоции и няма нужда да спирам да ги правя, дори ако някой смята, че им е минало времето. На второ място е, че грижата за ума и тялото ми трябва винаги да е на първо място, защото само когато те са в добър баланс мога да давам позитивни неща за любимите си хора. На трето място е това, че заслужавам и съм способен на много повече, отколкото си мисля.
Традицията повелява да си сложа някакви цели за новата година. Никога не съм бил прекалено стриктен с тях, но е готино да си имаш някакви пътепоказатели за важните неща, затова и го правя. Та ето ги:
- По публикация в този блог всяка седмица. Отдавна искам да пиша повече неща, които не са служебни или съвсем лични, ето добро начало. Също така мисля че ще имам какво да разказвам.
- Повече снимки. Фотографията е хоби, което обожавам и съм изоставил неясно защо. Та, целта е по-непринудено отношение към това хоби.
- Далечно пътуване другата зима. Това се повтаря с тази година, но мечтата за зима на топло си остава.
Честита нова година и надявам се до скоро, пак тук.