situationship - relationship that has no label on it.. like a friendship but more than a friendship but not quite a relationship
Преди няколко години случайно срещнах стар приятел на улицата и решихме да обядваме заедно. Сред спомени и шеги, разговорът пое към причините да не се бяхме виждали толкова дълго време, когато той ми призна, че е бил влюбен в мен. Тази новина ме втрещи, защото никога не бях подозирал за чувствата му. Хрупайки не много вкусната си салата ми се наложи да призная, не само неведението си, но и фактът, че аз също го харесвах, но никога не се осмелих да кажа каквото и да е.
Това е история, която всъщност не е изключение в моя живот. Неведнъж съм чувал от приятели, че в някакъв момент са ме харесвали, а голяма част от тях и аз съм харесвал. Никога обаче не съм имал пълната увереност, че едно потенциално признание би довело до нещо хубаво, вместо до поредната доза объркани чувства и разбити сърца. Може би причината е, че любовта, близостта и неустановените отношения са объркващи концепции, в които очевидно виреем трудно.
Въпросът как да постигнем близост без да е толкова сложно сякаш няма отговор, без значение каква е конкретната ситуация. Често срещам нови и много приятни хора, с които нещата си кликват сякаш като с магия. Водим интересни разговори, в които всички референции са на място, а шегите работят безотказно, което дава усещане за лека и приятна комуникация. Това би трябвало да е рецепта за много приятни преживявания, в които да няма стрес и всичко да е леко и естествено, но реалността не е точно такава.
Много бързо след това се загнездва дълбоко набитото усещане, че нещо трябва да се случи. Сякаш не е възможно да има приятна комуникация просто заради комуникацията, а не с някаква по-дългосрочна цел. Това води до чуденки дали пък не споделям прекалено много, дали някои разговори са неестествени, дали цялото ми позитивно отношение не изглежда фалшиво и куп други подобни размисли. Тук говоря за всякакви отношения, не само потенциално романтични, а и обикновени приятелства.
Този обективно нелеп танц на одобрение и утвърждаване на ситуацията е досущ като също толкова нелепия танц около влюбването и връзките. При всяка свалка, без значение дали е очевидна или измислена в главата на единия човек, дреболиите започват да добиват непропорционално значение. От дължината на съобщенията, през броя емоджита, до най-фините промени в тона на някое гласово съобщение, всичко бива анализирано и четено в контекста на мисията. Мисията е някаква правилна и конкретна посока, в която трябва да вървят отношенията, защото това изглежда е единственият начин да се случват свалките. Връзката не е връзка ако не следва линейната структура, която приключва със “заживели щастливо” или нещо в този дух.
Линейното отношение към връзките, което води до страшно много обърквания, е базирано на безконечния ни порив да категоризираме и организираме нещата в живота си, включително отношенията си. Всяка връзка е с етикет - приятел, познат, добър познат, бести, рейв бъди, човекът ми за кино дебати и т.н. Ако някой направи нещо и етикетите станат невалидни, винаги търсим много бърз начин да си измислим нови за отношенията ни и за самия човек, така че да избегнем хаос.
Импулсивното желание за лесно обясним етикет прави проявата на по-различен интерес към приятел ужасно трудна и болезнена. Може би основната причина е, че никога не знаеш какъв всъщност е интересът ти. Винаги има шанс романтичното привличане да не е достатъчно и отношенията да е по-добре да си стоят в сферата на приятелството, но линейната структура крещи, че не може хем да не е приятел, хем да не е гадже. Тази набита “мъдрост” ме е спирала от това да споделям чувствата си и въобще да си позволява да си чувствам чувствата неведнъж.
Хубавото на 21. век е, че целомъдрия като линейната структура на връзките биват разбивани на пух и прах. В конкретния случай на сцената се появява situationship, като официално отказвам да търся превод на тази думичка. Най-общо казано тя обрисува онзи странен период между приятелството и романтичната връзка, в който нещата не са напълно ясни. Обикновено един situationship приключва с разговор, в който връзката продължава в нещо по-сериозно или приключва, но всъщност кому е нужно?
Стресът, с който се обвързват situationships, се базира на възприятието, че трябва да спазваме линейната структура на развитието на една връзка. Ако обаче се откажем от това и подходим към връзката като към приятелство с различни правила, нещата стават малко по-различни. Приятествата имат различни периоди, в които може да сме по-близки, по-далечни, да правим неща заедно или не, като важното винаги е да си имаме доверие и да сме честни едни с други. Моментът, в който приемем, че една връзка може да е смислена и удовлетворяваща, без да цели деца, брак и съвместен дом, стресът да гоним тези цели изчезва.
Приемането на situationship като нещо валидно и потенциално приятно отключва много възможности за здравословни и ползотворни отношения. Това не отменя възможността situiationship да се превърне в класическа линейна връзка, нито отнема нуждата от сериозни връзки за някои хора, а просто дава друг формат, в който може би се вирее по-лесно. Контрапункт на идеята, че всяка връзка има цел, което само по себе си звучи малко нелепо. Освен това подобен тип неопределена връзка, в която акцент е споделеното удоволетвирение, а не някакви конкретни цели, е чудесна за някои периоди от живота - натоварени периоди в кариерата, месеци и години на много движение в различни градове или държави, периодите на възстановяване от дълги връзки.
Със сигурност situationships не са за всички, защото повечето от нас не обичат да живеят в несигурността, която извира от тях. За много хора обаче това може да е моделът, който да разбие дълги периоди на самота, причинена от нежеланието или страха да влезеш в установения ред. В крайна сметка размножаването и бракът също не са за всички, колкото и странно да звучи за някои. Нещо, от което всички имаме нужда обаче е интимност и това да получаваме и отдаваме грижа. Това е нещо, което свързва всички хора и приемането на situationships може да е шанс повече хора да задоволят тези свои потребности.
За моите истории, в които съм имал неопределени чувства, които не съм споделял или съм бил обект на такива чувства, situationships също биха били от помощ. Липсата на напрежението, че когато споделиш някакви чувства трябва да целиш брак, определено прави споделянето на зараждащи се чувства по-лесно, поне на теория. На практика, дори да прегърнем идеята за situationship, връзките си остават сложни, но може би затова толкова им се наслаждаваме.