Провалът е един от големите страхове на всеки деен човек и дебне от всеки ъгъл. Той е „състояние или условие, при което не са постигнати желаните или планираните цели“. Но най-вече - той е сравнително труден за постигане. Затова и по-долу са пет подхода, с които със сигурност ще се провалите. Тествано!

1. Бъдете перфекционисти

Желанието да направиш нещо перфектно е най-ироничната слабост, която един човек може да притежава. Перфекционизмът е желанието да покриваш възможно най-високите стандарти за качество на нещата, които правиш, а това желание най-често е породено от нежеланието да покажеш някаква слабост.
Тридесетдневното ми предизвикателство претърпя своя привиден крах именно благодарение на перфекционизмът ми, който през голяма част от времето не успявах да преборя. Най-големият залък се оказаха писанията за бърнаута, които бързо приех прекалено насериозно и така си осигурих нещо като писателска парализа. В други моменти обаче изтривах напълно адекватни текстове, защото не ми харесваха, струваха ми се скучни, ненужни, говорещи за очевидни неща.
Истината е, че човек се учи от грешките си, а хората се свързваме един с друг благодарение на споделена уязвимост. Това е почти болезнената ирония на перфекционизма. Отказвайки да покажем нещо различно от перфкетното, се обричаме на това да не покажем нищо. А би било далеч по-добре просто да направите каквото можете, вместо да не правите нищо.

2. Убедете се, че нищо не зависи от вас

Съдбата обикновено е жестока и ни сервира най-различни предизвикателства. Обикновено е въпрос на гледна точка колко са сериозни тези предизвикателства, но най-добрият начин да се провалите е ако повярвате искрено, че са непреодолими и няма какво да направите.
Преди няколко седмици имах настинка, която разклати убежденията ми, че ще дишам нормално отново, както и вярата ми, че има свят без главоболие. Едно от постиженията ми в последния месец беше, че се възползвах от настинката си, за да преслевам целите си. Другият път обещавам да не го правя, за да имам по-добра история за провала.

3. Работете само с това, което имате

Сред по-глупавите неща, които съм си мислил за себе си е това, че съм зле, защото постоянно имам нужда да правя някакви проверки и референции на нещата, за които пиша и говоря. Страхотен начин за великолепен провал би било да си повярвам наистина и да спра да правя тези неща. Така ще говоря и пиша всякакви глупости, залисан от собственото си усещане за интелектуално превъзходство, докато се показвам като пълен олигофрен.
Тихите провали са запазени за хората, които сякаш спират да работят за развитието си. „Каквото господ дал“, казват тези хора и вменяват разбирането, че интелекта, уменията и талантът са изцяло резултат на някаква божествена или генетична лотария, от която няма излизане. Затова и приятен провал можете да си осигурите чрез преустановяване на всякакви практики за самоусъвършенстване или учене на нови неща, особено ако се занимавате с динамични неща като програмиране или технологии.

4. Казвайте „да“ на всичко

Моменталното задоволяване на всяка нужда е бичът на нашето време, който води до провали от всякакво естество. Дребните провали на закъснение, защото трябва да минете още едно ниво на любимата си игра, средняшкия провал на невзетия изпит, защото reddit е толкова по-интересен от лекциите и любимите грандиозни провали на безумната връзка с хубавия секс и токсичните взаимоотношения.
Преди десетина дни един музикален текст не се появи когато трябваше, защото казах да на лентяйски ден в приятна компания. Един друг пост пък отиде на кино, но поне филмът беше хубав. Наистина.
Научете са да казвате „да“, за да имате разнообразни провали. Това „да“ може да не е само, защото вероятно някъде в подсъзнанието ви успехът крещи какво всъщност трябва да направите. Но провалът, който е вашата цел, казва „да, но сега има по-интересни неща за правене“.

5. Общувайте с негативни хора

Приятел в нужда се познава, а когато се нуждаете от провал, ви трябва токсичен приятел. Ако не си достатъчно обладан от съмнения, перфекционизъм, синдрома на самозванеца и вярата, че всичко е загубено, просто си поговори с този токсичен приятел. Най-добри резултати постигат цели групи от такива хора, с които да изкарвате максимално много време.
Един от любимите ми въпроси в последния месец беше от сравнително близък човек, който ме попита „това с тоя блог защо го правиш, какъв му е смисъла“? Тонът беше специфичен, точно като тонът, с който бихте питали „това наистина ли е от месо“, след като отхапете кренвирш от 30 стотинки, примерно. Точно с такива хора трябва да общувате, за да имате един множащ се провал.

Ако спазвате тези стъпки стриктно и не се разсейвате, то ще постигнете успех в своя величествен провал. По-хубавото за вас е, че този успех всъщност ще превърне вашият провал в провал, което е врътка, достойна за умерено тъп филм на Кристофър Нолан.