Настинката е едно от най-тривиалните неразположения в живота, което рано или късно достига практически всеки човек. Благодарение на тази своя масовост настинката лесно остава незабелязана или игнорирана, което сякаш ѝ дава още по-голяма сила. Сила, чието най-добро изражение вероятно е добилата легендарен статус статия на Гей Тализ „Франк Синатра е с настинка“, която ще остане в историята като един от най-добрите профили на звезда, писани някога. За мен обаче това е най-добрият профил на тривиално явление, което заслужава повече внимание, отколкото обикновено получава.
Въпреки че не съм Франк Синатра, настинката е проблем, който приемам едновременно с лековатото отношение на всеки нормален човек, но и с пълния гняв на едно нетърпеливо същество, което не понася да ограничават активностите му.
Преди дори да сте си го помислили, ще ви спра. Това не е драматизация. Настинката е откровена досада, която властва над жертвата си до степен, в която влияе на всеки аспект от живота ѝ в нещастните няколко дни, в които съществува. Всъщност настиналият човек сам по себе си е необичайно явление, което обединява полове, раси, националности и каквото друго си решите. В известен смисъл настиналият човек е създание, което е като отделен вид, който съществува със своите отделни и специфични характеристики.
Най-важни са звуците. Когато настине, човек рязко се сдобива с изцяло нов набор от звуци, от които трудно може да се лиши. Кашлица във всякакви видове, кихане във всякакви моменти, неминуемите подсмърчания и издухвания на носа и едно характерно прочистване на гърлото. Нищо от това няма общо с раздиращите звуци на прекаленото пушене или мръсния въздух, нито с дълбочината на висококачествения грип. В настинката има дискретност, която настиналият се опитва да усили, въздържайки се. Не за друго, а защото настинката не е състояние, което заслужава централна позиция в личния живот, камо ли в разговора и живота на другите. Та това е просто настинка.
Физическите прояви на една настинка започват отрано, обикновено по отделно, но може и да са заедно. Раздразнението в гърлото носи най-смесени чувства, тъй като върви с промяна на гласа. Тази промяна е основният дразнител за Франк Синатра, чийто глас е най-важният му инструмент, но за простите писатели е супер. Изведнъж се сдобиваш с плътен, леко дрезгав глас, който те доближава до Синатра като те прави по-интересен за слушателите, понякога нявява мисли за ораторска кариера. Към това е специфичното усещане на мускулите, което е средно между сладката болка от добра тренировка и дискомфорта на схващането, които сякаш се преливат в сладко-кисела комбинация. Единственият бонус би могъл да да бъде, че изведнъж имаш осезаемо усещане за тялото си, къде са крайниците ти, в каква поза е гърбът ти, как се движиш в пространството. Необичайното състояние, в което един дискомфорт предизвиква своеобразно сближаване със себе си и света.
Най-характерно за една настинка е, че тя влияе и на ума. Всичко започва като усещане за лекота, даже приповдигнатост, подобно на това да имаш по-ниско кръвно налягане, но не чак толкова, че да припаднеш. Това обаче е подлият трик на настинката, с който цели да омае жертвата си, за да удължи своето съществуване. Защото после идва цялостният физически дискомфорт, главоболието и тежестта в главата и мислите, които са толкова силни, че да не могат да се игнорират, но и толкова слаби, че да не намираш смисъл да се обявиш за болен и да си легнеш.
В този ключов момент от настинката идва възможността за проява на личностните характеристики, които обединяващата сила на често игнорираният дискомфорт не успява да унищожи. С настинка или не, аз съм човек, който трудно стои без да прави нещо, било то умствено или физически. Моят типичен уикенд включва социални събития, срещи с приятни хора, но и занимания вкъщи - четене, писане, видеоигри, може би дори разтребване. При всички положения почивният ден може да включва по-дълго излежаване сутринта, но ужасно рядко започва и приключва в лентяйство.
Когато почивката е примесена с настинка всяко действие става малко по-сложно. Не толкова, че да се откажете, но точно толкова, че да унищожи удоволствието. Конференцията за популярна наука се превръща в битка със звуците на настинката, които не са подходящи за такова публично място. Принципната борба с емоциите и притесненията, която предсатвлява актьорската школа, бива усложнена от физическия дискомфорт, който те кара да искаш просто да се свиеш на кълбо, което никой да не гледа. Дори сутрешният душ се усложнява от нуждата да отделиш повече внимание на дихателните си пътища и раздвижването на по-схванатите от обичайното мускули.
Смятам вътрешната борба с настинката за ужасно важна. Най-лесният начин тя да се превърне в нещо по-значително е да й се оставиш, да легнеш в болест и да пишеш мелодраматични съобщения на всички близки хора, от които да искаш питателна храна, топъл чай и ефективни лекарства. Затова и психологическият товар на една настинка не е за подценяване, защото всяко разсейване може да бъде фатално и да й даде свободата да се разпростре. Това обаче води до намаляване на капацитета за полезна умствена дейност, който и без настинка е обект на безкраен брой атаки.
Естествено, в крайна сметка настинката е просто настинка и на света има далеч по-сериозни състояния. Но именно това е основното ѝ оръжие, с което тя печели място в живота на практически всеки. Ако беше нещо по-сложно нямаше да се нарича common cold. Но също така настинката е нещо, което срещате ужасно лесно. Една по-хладна вечер в седмица на недоспиване и страстни събития, които ви стресират, и сте готови - имате настинка.
Тривиалността на настинката е нейното най-силно оръжие, което е и най-големият дразнител, който трудно преодолявам. Всъщност много малко сериозни неща, които нямат нужда от обяснение, биха ме накарали да съм толкова експресивен, колкото една настинка или нещо също толкова масово и тривиално, но и досадно. Вярвам, че дори след няколко хилядолетия, когато ще лекуваме рак и тежки генетични заболявания, настинката ще има място в човешкото битие. То ще е място запазено за ужасно досадни дреболии и дразнители, които сякаш съществуват само, за да ни напомнят, че все пак сме хора. И хората понякога си имат настинки.