Общото между мен, теб, мама и президента е, че сами си поставяме границите.

Аз реших, че трябва да пиша по един текст всеки ден. Неминуемият момент на ден без текст дойде и това ме напрегна ужасно много. После реших, че няма да се притеснявам за такива неща и животът ми продължи чудесно. На следващия ден написах два текста и започнах трети.

Снощи гледах филм, който толкова ме развълнува, че след това ми отне доста време да заспя. Тази сутрин се успах ужасно много, но реших, че този път няма да се притеснявам, защото до момента светът не е свършил от мое успиване. Денят ми мина напълно нормално, с изключение на малко по-късната ми закуска. Светът отново не свърши.

Всеки ден ни се налага да взимаме решение какво е важно. Да се чувстваме добре в дългосрочен план или да се самонаказваме за това, че пресичаме границите, които сами си поставяме.