Като малък си мечтаех как ще стана рок звезда, ще пътувам из целия свят, ще свиря великолепна музика на хиляди хора и просто ще бъда готин човек с китара. Дори и днес от време на време си представям какво би било усещането от подобен живот, въпреки че ми е ясно, че никога няма да бъда на сцена, камо ли рок звезда. В други дни си представям други подобни неща - че съм космонавт, учен, откривател, актьор и какво ли още не.
В нито една от тези мои мечти не се включват хилядите часове упорита работа, която изисква тяхното сбъдване. Все пак няма нормален човек, който да си мечтае да изкара месеци наред в упражнения по китара или тежки физически упражнения, с изучаване на сложна физика в почивките. Всички мечтаем за крайните резултати.
Подобно е отношението ни към успехите на хората като цяло. Виждаме изпълнителния директор на голяма компания или успелия актьор като създания, които сякаш са дошли от нищото. Много рядко си мислим за усилията, които са вложили, за да стигнат до това положение. Почти толкова рядко, колкото рядко си мечтаем да изпадаме в писателски блокаж по пътя към литературния си успех.
Забавното е, че ужасно много хора гледат на собствения си живот по точно обратния начин. От някъде е вкоренена вярата, че след като си положил усилия, то със сигурност ще получиш позитивен резултат. Един вид, ако копаеш достатъчно дълго време, то със сигурност ще имаш дупка. Сякаш не се взима предвид това, че ако копаеш с един пръст, вероятно дупката ти няма да е достатъчно добра. Неведнъж съм срещал изказвания от типа на „как може да не ти харесва, положих толкова усилия“, сякаш вложеният труд е абсолютен признак за крайния резултат.
Много по-полезно за мечтите и оценката ни би било да си мислим за усилията, които полагаме. Дали искаме хилядите часове четене, мислене и подготовка, които изисква мечтата ни? Дали усилието, което полагаме е истинско усилие, което носи някаква стойност и не е просто отбиване на номера? Един вид, готови ли сме да посеем и да се погрижим за това, което искаме да пожънем с цената на лишения, концентрация и какво ли още не?
Само когато тези въпроси имат положителен отговор човек може да знае, че е в правилната посока. Това не означава, че трябва да спрете да си представяте какво би било ако сте рок звезда или космически изследовател. Тези мечти са важни и носят свобода и лекота, но само когато са нещо като упражнение за въображението, а не повод за горчивина, самосъжаление и мисли а-ла „а какъв можех да съм“.
Това означава, че просто е полезно да разделяме мечтите от истинските желания, за които сме готови да положим истински усилия. Ако останеш само с първото, шансовете са за нещастие. С второто има вероятност и да постигнеш нещо.