Преди десетина години едно от най-напредничавите неща беше да се ровиш в интернет, да намираш информация, да общуваш с хора от цял свят, особено ако това става през джаджа в джоба ти. Имаше някаква комбинация от елитарност, енигма и недостъпност, която правеше изживяването специално и му придаваше футуристично усещане, което нямаше как да остане незабелязано.
Днес телефоните ни имат вграден софтуер, който да отчита дали ги ползваме прекалено дълго. Част от този софтуер е вградената функция да блокираме достъпа си до отделни или направо до всички приложения, ако изкараме прекалено много време с тях.
Това е само началото. Интернет вече е източник на дезинформация, напрежение, стрес и огромно количество негативни емоции, в степен, в която почти никой друг медиум не е бил преди това. Това е масовото забавление, което виждаме в метрото, парка, ресторантите, киното, театъра, докато хора ходят или се правят, че си говорят. Смартфоните са най-близкият ни приятел, с който не се разделяме, но и най-големият ни враг, от който не можем да се отървем, дори когато наистина имаме нужда да го направим.
Днес признак за добре инвестирано време е да е било без телефон. Хвалим се, че не сме си проверявали съобщенията и социалните мрежи, оранизираме си детоксикиращи почивки, стараем се да си даваме време за шляене и разговори с близките си хора. Не е странно на социално събиране да се изгради кула от смартфони, които да е забранено да се пипат, за да се подсигури пълното внимание на участниците.
Това е контраст, който не спира да ме озадачава. Роден съм в правилния момент, че да съм живял в свят без постоянен и неограничен достъп до интернет, но и достатъчно късно, че да не мога да си представя свят без компютър, например. Затова ми е трудно да преценя какво сме спечелили и какво сме загубили в тези десет години, с едно изключение.
Една от най-острите, осезаеми и дори болезнени липси е тази на внимание. Трудно ни е да отдаваме фокусирано, задълбочено и дълготрайно внимание на себе си, на любимите си хора и занимания, въобще на света около нас. Четене, писане, дълъг филм, задълбочена статия... Това са неща, които са все по-трудни за все повече хора, тъй като повсеместно губим капацитета си за фокусирано внимание върху едно конкретно нещо. Болката идва от това, че все по-рядко получаваме фокусираното внимание, от което имаме нужда, но и сякаш губим способността за него. Ах, омагьосани кръгове.