Вероятно някъде там има автори, които винаги започват текстовете си с готови заглавия, под които развихрят мисълта си. При мен е точно обратното. Дори да имам много ясна идея какво искам да напиша, озаглавявам бележките си с някакво резюме на тази идея, понякога даже ги номерирам, а много често дори няма заглавие. Просто разпиляната мисъл, която да порастне до текст.

Вчера написах поредния текст, който остана без заглавие, въпреки че беше готов. Това е моментът, който често ми отнема толкова време, колкото и самият текст. Знам, че си повтаряме мантрата, че не трябва да посрещаме по корицата, но това не помага и заглавието е изключително важно. Не съдя за това по кликовете в този блог, а по кликовете, които аз правя. Затова и се загледах какви заглавия слагам на постовете си и установих, че повечето от тях са въпроси.

Първата ми мисъл беше, че работата ми в медия ме е повредила, но после отскочих до архива и се оказа, че и там е пълно с въпросителни заглавия. После прерових и тефтерите си от последните години, както и бележките от последните месеци и установих, че всъщност през повечето време, ако въобще сложа някакво заглавие, то поставям въпрос.

Признавам - изненадах се, при това искрено. Днес обаче това не спря да се върти в главата ми - защо повечето ми текстове са озаглавени от въпрос?

Има едни моменти, които на английски наричат aha moments. По дефиниция това са моменти на внезапно прозрение или откритие. В повечето случаи много обичам тези моменти, но днес ми стана смешно, защото това е поредният ден, в който си задавам въпроси.

Всъщност повечето ми писане, особено в този месец на предизвикателство, е моят опит да отговоря на въпроси, които си задавам или смятам, че други хора си задават. Не знам дали това е отношението към писането на повечето писатели. Допускам, че не е, защото добрите писатели, както се разбрахме вече, са арогантни. Те не подлагат на съмнение нещата, които казват. Това обаче може и да е просто поза, защото за читателя е далеч по-добре да дадеш отговорите си, без съмненията около тях.

Ако се върнем на заглавията обаче, може би е добре да си задаваме въпроси. Дори да прикриваме съмненията си, хората сме хора именно заради тях. Всъщност съмненията и въпросите са пътят към прогреса и научаването на нови неща, защото само търсещият човек може да намери. Именно това прави заглавията с въпроси толкова успешни, защото мислещият човек търси отговори. Дори когато текстът под това заглавие не даде ясен отговор, шансовете са, че ще даде поне посока за размисъл или нови, по-конкретни въпроси, които да ни доближат до целта.

Пък дано това отговори на въпроса от заглавието.