В ерата на пост-доверието приоритетът съвсем не е да промениш нечия гледна точка или да изразиш своите разбирания. Целта е да наложиш това, което искрено вярваш, че е истина. Това променя начина на общуване още в зародиша му и то по начин, който извращава основите на човешката комуникация.
Един смислен разговор се заражда във взаимното желание за разбиране. Не става дума за това да постигнем еднаквост в гледните точки, а в старанието да изразим достатъчно ясно вярването си, че да бъде разбрано от отсрещната страна, докато сме достастъчно заинтересовани и отворени, че да разберем и осъзнаем гледната точка на ответната страна. Това е зародиша на качествената комуникация, на общуването, което води до споделянето на идеи и разбиването на преградите, които поставяме между себе си и другите хора.
Живеем във време на бърза комуникация, в която рядко се мисли за повече от секунда, особено когато се сблъскаме с теза, която противоречи на вярванията ни. Това ни кара да подхождаме към общуването готови за атака, независимо дали ще е към нас или ние ще атакуваме.
Преди някоко години сестра ми се беше прибрала в България за седмица-две и както обикновено се стараеше да наобиколи всичките си приятели и близки. В един хубав следобед това неминуемо довело до сблъсъка ѝ със софийските автобуси, в които не винаги се продават билети, заради което останала нередовна. При последвалата проверка от контрольор тя смирено се съгласила да си плати глобата от 20 лв. Само че контрольорът до такава степен бил свикнал със скандали в такава ситуация, че крещейки ѝ обяснявал как трябва да си плати глобата. След второто тихо съгласие от страна на сестра ми, последвала още една върволица груби думи, на което се наложило сестра ми също да се разкрещи, че да, по дяволите, ще си плати глобата.
Благодарение на извратеното общуване, което виждаме онлайн, по телевизията, в медиите и дори на улицата, в кината и заведенията, повечето хора се държат като контрольора от историята на сестра ми. Свикнали, че ще получим неразбиране и агресия, сме готови да отвърнем, независимо какво се случва отсреща.
Ако подхождаме към общуването с идеята да споделим вярването си и потенциално да променим нечие мнение, трябва да подхождаме по друг начин. Трябва ни търпение, умения за общуване и все пак да знаем за какво говорим, ама наистина. Заучените фрази, снизходителното отношение и припряността са сигурен инструмент за кофти комуникация. Не на последно място трябва да сме готови да си променим мнението, защото все пак, колкото и да е странно и невероятно, понякога грешим.