Баба Марта в Перу е малко приключение и това, че флагът на страната си е същинска мартеница не помага особено. Самото обяснение на персонажа на своенравната възрастна дама, която може да носи слънце и щастие или студ и снежни бури според настроението, предизвиква особено объркване. То се засилва при окичването с мартеници, които се приемат като сладък амулет, докато не започна да обяснявам правилата за тяхното използване и най-вече сваляне.
В България в момента се очаква края на зимата, докато в Перу лятото е в своя вихър и конкретно в Лима сме в нещо като гореща вълна от два месеца. Та, последното, което хората биха искали в момента е амулет за слънце, по-скоро трябва амулет за морски бриз. Обяснението на сезонните различия обаче не е единствения проблем.
След това идва моментът с мигриращите птици. Перу има най-голямото биоразнообразие от птици в света, съответно има и мигриращи птици. Само че в Перу със сигурност няма птици с попкултурната тежест на българските лястовици и щъркели. Да не говорим, че най-известните мигранти от животинския свят са китовете, но някак не върви да кажа на хората да си носят мартеницата докато не видят кит. И не, проблемът не е само в това, че китовете минават наоколо през септември, когато е тукашната пролет.
Та, след като решим, че мартеницата се носи някакво време, въпрос на вкус, идва моментът с дърветата и окичването им. Както китовете преплават напролет, което тук е септември, така и дърветата цъфтят напролет, което и за тях е септември. Но това не е единствената беда, защото Лима е град в пустиня и по улиците има основно палми, кактуси и фикуси. Та окичването на растителност с текстил се случва на саксийни дървета или фикуси, като се надяваме берекета да държи до пролетта.
Та, носете си мартениците, радвайте се на идващата пролет и очаквайте включване за празнуването на есенен Великден и как се обяснява защо нашия Великден не е като вашия Великден.