2024 беше странна

В една от многото разпилени бележки от тази година съм написал, че се чувствам като в симулация, на която съм позагубил контрола и съм се превърнал повече в зрител. Това е може би най-коректното описание на изминалата година, която тихомълком се превърна в една от по-странните в живота ми.

Странното е, че нито искам, нито мога да кажа еднозначно, че това беше добра или лоша година. Със сигурност обаче това беше една много различна година, в която буквално и преносно загубих много, но и научих много.

Животът ми в Перу може да се опише много добре с преживяванията ми когато отидем на вечеря с приятели. Все още не говоря напълно свободно испански, но без проблем следя и участвам в повечето разговори около мен, дори понякога успявам да съм забавен и да се шегувам. Въпреки това няма събиране, на което да не стигна до момент, в който някой ми обяснява някаква форма на сленг или значението на някоя странна дума, която някой е използвал.

Същото е усещането от ежедневието ми, което като цяло е относително монотонно и пълно с неща, които вече са ми познати и очаквани. Достатъчно често обаче се сблъсквам челно с някакви шантави неща, заради които трябва да задавам куп тъпи въпроси или да убия някакво време в ровене онлайн.

Това е неизбежна част от живота на един мигрант, предполагам. Все нещо не съм разбрал напълно, което е изморително и често досадно.

От лошите неща е, че живеейки тук съм толкова далеч не от битовизмите и политическия хаос, а от най-важните хора в живота ми. Именно заради разстоянието нямах възможността да бъда до някои от тях в много важни моменти. Това беше и причината да не успея да изпратя дядо ми, който си отиде през тази година.

Тези важни неща съпреживявах предимно през чатове, видео разговори и споделени снимки. Точно като в симулация или филм, който по-скоро наблюдаваш, без да участваш.

От хубавите неща е, че естественото ми любопитство към света постоянно намира своето удовлетворение. Да не си разбрал нещо е досадно, но и възможност да разбереш нещо ново. Благодарение на малкото, но интензивни пътувания тази година разбрах много нови неща за тази част на света. За първи път бях във Флорида и Бразилия, както и на някои места в Перу, за които дори не подозирах, че съществуват.

Въпреки че цялата история с приятелствата в чужда държава все още е сложна, тази година срещнах и чудесни хора. С част от тях се надявам да бъдем близки приятели въпреки езиковите предизвикателства, а с други се надявам да правим интересни неща заедно.

За първи път от години пиша толкова много колкото напоследък. След месеци, в които си мислех за него, започнах newsletter за живота в Перу - The New Limeño. Пиша и нюзлетър за технологии във PhoneArena, който се казва Hotspot и е сред по-забавните неща в професионалния ми живот през 2024. Любимото ми приложение за бележки пък е пълно с идеи и наченати текстове, които може и никога да не видят бял свят, но пък раздвижваха мозъка ми постоянно.

Чрез всичко това прескочих някаква вътрешна бариера, която имах спрямо писането на английски, което ме прави много доволен. Да, писането на английски носи изцяло нов набор предизвикателства и в някакъв смисъл ме върна с 5-10 години назад, но пък го прави по-интересно и по-достъпно. Неочаквано за мен, неща, които писах тази година са четени от хора буквално в целия свят.

Това, което ми убягваше през цялата година и със сигурност допринася за странното ми усещане е постоянството. През голяма част от годината бях редовен във фитнеса, но не през цялата година. Същото мога да кажа за почти всяко друго свое занимание. Липсата на постоянство е причината да нямам усещането за особен прогрес в много отношения. Нещата, които успях да направя обаче ми показаха, че успея ли да съм постоянен ще мога да постигна ужасно много. Както във фитнеса, така и с другите неща.

Най-хубавите неща от годината са, че бях кум на едни от най-чудесните хора във Вселената и, че осиновихме най-великолепното куче във Вселената.

Във всичко това не се чувствам комфортно да отхвърля 2024 като лоша година, но определено в нея имаше предостатъчно неприятности, които се надявам да си останат в миналото.

Новогодишните цели от миналата година отново ме забавляват. На първо място исках да започна newsletter, което се случи много по-късно от очакваното, но това беше зародишът на The New Limeño. След това написах, че бих се върнал на терапия, което се оказа по-сложно от очакваното и не се случи. Честно казано засега и сякаш предпочитам да не го правя, така че тази цел е щастливо неизпълнена. Колкото до испанския, вече дори не знам какво означава адекватното му говорене, но това е цел, за която работя и ще продължавам да работя.

Колкото за целите за следващата година, този път ще споделя две от тях, докато последната запазвам за себе си.

• The New Limeño с поне 44 публикации за годината. Това означава по публикация на седмица, с изключение на някои празници и ваканции. Това е колкото цел, толкова и предизвикателство, което се надявам да успея да изпълня.
• Постоянство в спорта. Това е от малкото неща, които безотказно ми помагат да се чувствам и да функционирам по-добре. Спорт три пъти в седмицата е колкото цел, толкова и пътепоказател за позитивни усещания.

Честита 2025!