Вторник сутрин, навън вали умерено проливен дъжд, чиято привидна цел е да се добере до всяка сушинка във вселената, включително най-интимните ъгълчета на дънките и чорапите. По каприз на случайността слушалките ми не са на ушите когато хлопвам входната врата, което ми помага да установя валежът и неговата интензивност достатъчно…
Вероятно някъде там има автори, които винаги започват текстовете си с готови заглавия, под които развихрят мисълта си. При мен е точно обратното. Дори да имам много ясна идея какво искам да напиша, озаглавявам бележките си с някакво резюме на тази идея, понякога даже ги номерирам, а много често дори…
Преди десетина години едно от най-напредничавите неща беше да се ровиш в интернет, да намираш информация, да общуваш с хора от цял свят, особено ако това става през джаджа в джоба ти. Имаше някаква комбинация от елитарност, енигма и недостъпност, която правеше изживяването специално и му придаваше футуристично усещане, което…
Днес из цялата страна хора протестират срещу… Не знам точно срещу какво, но мога да допусна. Срещу мизерията - материална и душевна, срещу престъпността на дребно и едро, срещу липсата на каквато и да е сигурност от живота в България. Конкретният повод са цените на застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобилите,…
Един от най-честите въпроси, които си задава всеки писател вероятно е какво превръща обикновения човек в писател, особено пък в добър писател. Сред възможните отговори са неща като талант, желание, вдъхновение, магията на езика и куп други глупости. Истината е, че човек става писател като пише. Виж, за добър писател…
Има неща, за които знам, че усещането ми, че съм уникален е фалшиво, но има и други, за които не съм толкова убеден. Във втората категория попада постоянното ми притеснение, че съм неадекватен в социалните си интеракции. Нищо уникално дотук, но когато добавите очевидният факт, че съм от хората, които…
Общото между мен, теб, мама и президента е, че сами си поставяме границите. Аз реших, че трябва да пиша по един текст всеки ден. Неминуемият момент на ден без текст дойде и това ме напрегна ужасно много. После реших, че няма да се притеснявам за такива неща и животът ми…
Делничен ден. Достатъчно рано, че да не закъсняваш фатално, но достатъчно късно, че да трябва да си станал отдавна. Алармата изпищява за поне 10-и път, но бързото натискане на бутона за отлагането й вече е движение, запечатано в мускулната памет, което отнема буквално секунда. От над час си в цикъл…