По-добре е да разкажеш история

Не съм почитател на писанията за самопомощ, но често попадам на такива, даже и ги чета. А не съм почитател, защото в най-общия случай те са някаква форма на даване на акъл, без допълнителна стойност. Поредица от готови решения и констатации се преследват с изтъркани фрази и списъци от действия,…

Не игнорирай себе си

Наскоро спрях да съм спокоен и уравновесен човек. Тази история всъщност не знам къде точно започва, защото твърдението, че съм нечия опора, здрав разум или балансиращ елемент ме придружава отдавна. Вътрешното ми усещане за спокойствие, комбинирано с мнението на най-близките ми хора ме бяха превърнали в спокоен и уравновесен човек.…

Изкуството на качествената комуникация

В ерата на пост-доверието приоритетът съвсем не е да промениш нечия гледна точка или да изразиш своите разбирания. Целта е да наложиш това, което искрено вярваш, че е истина. Това променя начина на общуване още в зародиша му и то по начин, който извращава основите на човешката комуникация. Един смислен…

Пост-истина? Не, пост-доверие

Една от мантрите на последните години е, че живеем в света на пост-истината. Избрана за дума на 2016 от Oxford Dictionaries, post-truth описва ситуация, в която фактите имат по-малко значение, от емоциите и личните вярвания, когато става дума за оформяне на мнения. Като човек, който е рационален до крайност и…

Музика в ушите

Първият път, в който слушаш хубав албум, е като клиширана първа среща на двойка, която ще има дългогодишна връзка, десетки внуци и правнуци и ще се обича до дълбока старост. Музиката в него се оказва нещо достатъчно различно, че да те заинтригува, но в същото време има нещо малко познато,…

Мечтай умерено

Като малък си мечтаех как ще стана рок звезда, ще пътувам из целия свят, ще свиря великолепна музика на хиляди хора и просто ще бъда готин човек с китара. Дори и днес от време на време си представям какво би било усещането от подобен живот, въпреки че ми е ясно,…

За добър край е нужен фокус

Вторник сутрин, навън вали умерено проливен дъжд, чиято привидна цел е да се добере до всяка сушинка във вселената, включително най-интимните ъгълчета на дънките и чорапите. По каприз на случайността слушалките ми не са на ушите когато хлопвам входната врата, което ми помага да установя валежът и неговата интензивност достатъчно…

Какво им става на тези заглавия?

Вероятно някъде там има автори, които винаги започват текстовете си с готови заглавия, под които развихрят мисълта си. При мен е точно обратното. Дори да имам много ясна идея какво искам да напиша, озаглавявам бележките си с някакво резюме на тази идея, понякога даже ги номерирам, а много често дори…