Днес из цялата страна хора протестират срещу… Не знам точно срещу какво, но мога да допусна. Срещу мизерията - материална и душевна, срещу престъпността на дребно и едро, срещу липсата на каквато и да е сигурност от живота в България. Конкретният повод са цените на застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобилите, което е и повод много други хора да обявят протеста за „лош“.
Това резюме на ситуацията в странта днес е перфектен показател, че сме в ужасно тъжно състояние, което за съжаление продължава от години. Има разединено общество, което не е напълно наясно какво иска, но го иска веднага. Като онзи мем, но по-трагично.
За да съм честен - и аз искам масови протести за по-добро образование, независима съдебна система и цялостно адекватна политика. И аз смятам протестите срещу „скъп ток“ или „скъпи горива“ за нелепи.
Само че и това са неща, които могат да изкарат повечето хора навън. Защото повечето хора се чудят как да стигнат до работа в задръстения си град. Или как да свържат бюджета си между прищевките и частните уроци на децата, които не научават нищо в безумните ни училища, безпардонната експлоатация на шефа си и нуждата да имат два автомобила, за да не губят по 4 часа от деня си в пътуване. Или по-лошо, как да се справят с ужасно подмолните и нелоялни практики на конкурентите си, които убиват бизнеса им безнаказано.
Аз не съм от тези хора. Имам щастието да съм добре заплатен, да мога да ходя на работа с метро срещу 50 лв. на месец, да не трябва да се грижа за деца и да съм получил относително добро образование.
Това не ми пречи да ми е писнало от изродщините в България. От беззаконието, от ниското качество на образованието и здравеопазването, от гаврата с всеки изпаднал в нужда, от безсилието, което рано или късно всеки от нас изпитва като индивид или част от група.
Това са неща, които влияят на всеки - от бедния работник, през мизерния пенсионер, до заможния софийски програмист и инстаграм инфлуенсър. Което прави реакциите срещу протестите и това делене на “добри” и “лоши” или на правилни и грешни изключително… Тъпо.
Тъпо, защото всички искаме промяна, която ще облагодетелства всички ни. Тъпо, защото тя би трябвало да дойде от нахъсани, умни и можещи хора, които са и относително честни. Тъпо, защото тези хора трябва да са подкрепени от достатъчно много други хора, включително искащите незабавна промяна на мизерното им положение. Тъпо, защото именно хората, които биха имали най-голям шанс да променят нещо са най-заети да обясняват колко са тъпи протестите, защото са предизвикани от нещо тривиално като цената на една автомобилна застраховка.
Резултатът от цялото нещо е, че сме по-разединени от когато и да било. Всеки сочи с пръст и обвинява. Едните обвиняват в глупост, защото не е адекватно да протестираш за по-евтин бензин. Другите обвиняват в елитарност, защото едва ли не е престъпление да не си беден в толкова бедна страна. В крайна сметка всички ние сме ужасно тъпи и дружно тънем в мизерия, подсилвана от безграничната алчност на малка група хора, на които сме подарили властта. В това време обществената енергия се разпилява и тези с власт остават необезпокоени.
Честно казано не знам как да завърша този текст. Иска ми се да напиша, че трябва да се обединим и да призова към някакво светло бъдеще, но не вярвам това. Не че би било лошо, просто няма да се случи, защото сме далеч отвъд точката на счупване на всякаква връзка между различните слоеве на обществото. Иска ми се и да напиша, че надежда няма и просто трябва да свикнем, но това би означавало, че съм се предал, което не е напълно вярно. Затова просто ще помоля да не спирате да търсите позитивна промяна, дори да е ужасно малка и да няма практически смисъл от нея. Ако не на обществото, това помага поне на разума, което също е важно